Започнал през 1630 г. и завършен през 1647 г., историята на Уилям Брадфорд за пътуването, преживяването и процъфтяването на поклонниците в Новия свят се счита от историците за един от най-точните исторически сведения за колонията в Плимут. Ръкописът е предаден в семейството, изгубен и в крайна сметка се възстановява в Англия. То не е публикувано до 1847 г.
Разказът на Брадфорд е уникален, защото той не е съсредоточен върху себе си, тъй като другите писатели, които се опитват да предизвикат възбуда за Новия свят, често правят в собствените си писания. Вместо това Брадфорд се съсредоточи върху това как поклонниците, като общност, преодоляха много препятствия заедно, като вярата им беше фокусът на оцеляването им. Брадфорд пише с провинциален поглед; тоест той вижда борбите и постиженията им като ръководени от Божията ръка.
В целия си разказ Брадфорд подчертава много важни теми, които все още са близки и скъпи за сърцата на американци днес, включително важността на вярата, силата на обединена общност, постоянството и възнагражденията на упорита работа.
Поклонниците са били образувани от група хора, наречени пуритани, които официално са напуснали църквата на Англия, защото вярват, че е корумпирана. [Забележка за учениците: Не забравяйте, че английската църква се е формирала, когато Хенри VIII не можа да получи разрешение от папата да се разведе с първата си съпруга, Катрин от Арагон, за да се ожени за лейди Ан Болейн.] Пуританите също вярваха, че англиканците Църквата не беше стигнала достатъчно далеч, като разкъсваше връзките си с католицизма. Групата емигрира в Холандия през 1608 г., но както пише Брадфорд в Плимут Плантън, имаше опасения, че младите хора в тяхната група са развалени от сътресенията на холандската борба за независимост от Испания. Групата също така беше загрижена за липсата на икономически възможности и за загубата на английската им идентичност, тъй като те продължиха да се установяват в холандското общество.
Не всички поклонници обаче бяха пуритански сепаратисти. От 102 пътници едва около половината бяха пуритани. Пуританите се наричат "светии", а другите - "чужденци".
Лидерите на малката група хора на борда на " Мейфлауър" разбраха, че преди да се обесят, те трябваше да имат план за игра за правителството, откакто бяха кацнали без патент. По-специално, Уилям Брадфорд осъзнава, че не всеки от групата им е готов да зачита желанието им да създадат ново общество със свои собствени правила (т.е. чужденците), което превърна Mayflower Compact в необходимия документ. Mayflower Compact е подписан от мнозинството от мъжките на кораба и често се нарича първата писмена конституция. Той се разглежда като важен прецедент за по-късното писане на Конституцията на САЩ.
Mayflower Compact очерта следните важни условия за поклонниците:
